Децата на дигиталното - ФИЛИП ЛАКАДЕ
- Детайли
- Посещения: 2497
Децата на дигиталното
ФИЛИП ЛАКАДЕ
През 1914 г. Фройд ни казва, че поведението на детето зависи от случилото се в стаята му. „Стаята на детето”(1) е част от живота, свързана с неговотособствено място в къщата. Пространство, където то се сблъсква с присъствието на родителския Друг, който се грижи за него, отваря света на думите, благодарение на които то може да се идентифицира, свят на нагонните обекти: тези на заявката- оралния и аналния обект, и тези на желанието- гласа и погледа. Тези обекти, които Лакан нарича обекти малко а, участващи в играта на нагона, се вписват във възела между живото тяло и изказването на Големия Друг. То има негови си обекти, тези, които правят връзката между детето и Другия, а днес и тези по-инвазивни обекти, които Лакан определя като „джаджа“ (gadget) обекти.
Ако Фройд може да каже, че поведението на детето е това, което създава симптом, то е дотолкова, доколкото симптомът „е знак и заместител на нагонно удовлетворение, което не се е случило (2)„. Поведението всъщност е само видимата част, като пантомима, нахлуваща на сцената. Следователно има нещо, което трябва да се знае как да се чете, за да помогне в дешифрирането му. Фройд настоява за отговорността, която пада върху детето, върху субекта, относно използването на наслаждението, което то извлича от тялото и мислите си.
Аналитичната сесия е бряг… - Жак-Ален Милер
- Детайли
- Посещения: 4209
Аналитичната сесия е бряг…
Жак-Ален Милер
"Директна полза"
Психоанализата, аналитичната клиника, позицията на аналитика, дискурсът на аналитика, от една страна, и обществото, от друга страна, са термините, които искам да поставя под въпрос. Ние и нашият Друг, това, което възприемаме като наш Друг, обществото.
Дали това е термин, който аз избирам, или термин, до който достигам? Бях наведен на мисълта да кажа, че Лакан и с него лаканианският психоаналитик е възприеман от обществото в своята позиция на изгнаник в самото общество. Казах това по линия на моите разсъждения върху общото в съдбата между психоанализата и поезията. Трябва да им признаем това: поетите са тези – поне във Франция – които се надигнаха срещу това, което наричат модерност.
(EN) Towards the NLS Congress 2021 - Bodily Effects of Language, Argument
- Детайли
- Посещения: 6660
The Bodily Effects of Language
NLS Congress 22-23 May 2021
Argument
Alexandre STEVENS
Language, speech and discourse have effects on the body. It is at the very origin of the symptom that affects the body and that “expresses something structured like a language”. (1) Lacan takes up this expression in “The Function and Field of Speech and Language”: “symptoms can be entirely resolved in an analysis of language, because a symptom is itself structured like a language: a symptom is language from which speech must be delivered”. (2)
Прочети още: (EN) Towards the NLS Congress 2021 - Bodily Effects of Language, Argument
Живецът на психоанализата - Патрик Монрибо
- Детайли
- Посещения: 3919
Живецът на психоанализата[1]
Патрик Монрибо
Тази година вие изучавате лаканианската биология. Ето защо аз тръгнах от един въпрос, който едновременно е прост и сложен: кое е най-живото нещо в едно аналитично лечение? Този въпрос засяга всеки човек, който се среща с аналитичния дискурс: психотика, когото приемаме в кабинета си или в институцията, невротика, даже бъдещия аналитик, който приключва анализата си и т. н. Всеки анализант бива засегнат от живото: следователно това е един въпрос, който ни води отвъд клиничните разграничения.
Да прескочиш изградената (от теб) стена - Ан Беро
- Детайли
- Посещения: 4608
Да прескочиш изградената (от теб) стена
Ан Беро
Между мъжа и жената,
Има любов.
Между човека и любовта,
Има свят.
Между човека и света,
Има стена.[1]
Жак-Ален Милер коментира твърдението на Лакан в „...или по-лошо“, че „трансгресията (престъпването, пресичането) не може да се състои, когато става въпрос за невъзможната истина“[2] и показва, че „невъзможната истина, това е реалното“[3]. Това невъзможно, което се доказва и не се пресича, е централният въпрос на моя опит – от началото на анализата ми до нейния край. Аз изживях това невъзможно като стена, в която не спрях да се удрям, отново и отново. Колкото повече исках да я срина или да я прекося – опитвайки се отчаяно да напиша сексуалното отношение, което не съществува, – толкова повече консистенция ѝ придавах.
Прочети още: Да прескочиш изградената (от теб) стена - Ан Беро