Тялото на хистеричката – Женското тяло: Флоренсия Фариас
- Детайли
- Посещения: 10348
Тялото на хистеричката – Женското тяло
Флоренсия Фариас
„Загадката на говорещото тяло”: това е заглавието на следващата ни Клинична среща. Това са означаващи, които веднага ни препращат към загадката на хистерията, както и на женското наслаждение – тялото е въвлечено и в двете.
Така, кое тяло? Кое е тялото, от което се интересува психоанализата? Още от началото Фройд подчерта, че несъзнаваното има ефекти върху тялото. Така че, когато говорим за тялото, ние не се отнасяме към организма, с който сме надарени: трябва да различаваме тялото от биологичния организъм и от субекта.
(EN) ЖАК ЛАКАН
- Детайли
- Посещения: 11366
Lacan was born in Paris, the eldest of Emilie and Alfred Lacan's three children. His father was a successful soap and oils salesman. His mother was ardently Catholic—his younger brother went to a monastery in 1929 and Lacan attended the Jesuit Collège Stanislas. During the early 1920s, Lacan attended right-wing Action Française political meetings and met the founder, Charles Maurras. By the mid-1920s, Lacan had become dissatisfied with religion and quarreled with his family over it.[3][4]
Сигурността на хистерията - Ерик Лоран
- Детайли
- Посещения: 9337
Сигурността на хистерията. Един безспорен случай на хистерия
Ерик Лоран
Ще въведа първия от тези въпроси чрез това, което научих от един субект, разтревожен пациент, М. А. Б. В. И.О., както казват американците: Млад, Атрактивен, Богат, Вербален, Интелигентен и Общителен. Тя е доста млада, всъщност е на четири години. Дойде да ме види, защото преминаваше през един етап на безпокойство, оформен около страх от падане и серия от кошмари, чието съдържание не можеше в действителност да обясни.
(EN) Interpretation Beyond the Pleasure Principle: Jean-Louis Gault
- Детайли
- Посещения: 11264
Interpretation Beyond the Pleasure Principle
Jean-Louis Gault
Our reflection on interpretation remains marked by the talk given by Jacques-Alain Miller during the Study Days of the School in the Autumn of 1995. This intervention, entitled ‘Interpretation in Reverse’, went against the grain of an opinion commonly shared by analysts about the place of interpretation in the analytical act. It had always been established that psychoanalysis has to do with the practice of interpretation, for which the task depends on the analyst who directs the treatment. From the beginning, it was considered that in an analysis, the one who interprets is the analyst.
Contrary to this widespread notion, Jacques-Alain Miller addresses his listeners making resound some surprising remarks.
