Първите лаканиански семинари в България се провеждат като част от дейността на „Фройдистко поле” с председател Жудит Милер и с участието на психоаналитици, членове на Школата на Фройдистката кауза ECF, сред които са Даниел Роа, Филип Лакаде, Патрик Монрибо, Бернар Сайнав, Доминик Холвут, Александър Стивънс, Ален Мерле и др. Още в началото тези събития бяха насочени преди всичко към специалисти, които развиват клинична практика и имат интерес както от възможността за клинично конструиране и представяне на случаи, така и за развиване на техните знания по отношение на психоаналитичната теория. Като основна част от програмата на семинара винаги присъства „Дисциплината четене”, която дава възможност на колеги да направят свой прочит и коментар на две избрани изречения от трудовете на Лакан, които са обвързани с темата на семинара и съответно на теоретичното експозе на гост-лектора. В периода 1999 – 2012 година са проведени 22 семинара на Фройдистко поле, организирани с финансовата подкрепа на „Фройдистко поле – Франция”.

През 2012 година, след приемането на Българското общество за лаканианска психоанализа като асоциирана група към Новата лаканианска школа, семинарите започнаха да се организират с финансовата подкрепа и участие на Новата лаканианска школа като темите се избират, ориентирани от основните проблеми и въпроси, върху които се работи във всички лаканиански формации, а така също и от водещите теми на предстоящите конгреси на Новата лаканианска школа и Световната асоциация по психоанализа. Те са насочени към широк кръг от професионалисти, които развиват своята клинична практика, а така също и към завършващи студенти и други специалисти, които имат интерес към теорията и клиничната практика в лаканианската психоанализа. Семинарите на НЛШ и БОЛП се организират три пъти в годината и се провеждат в залата на Френския културен институт в София, площад „Славейков”.

XXXVII Семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата лаканианска школа (NLS) - "Скелетът на лечението"

XXXVII Семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата лаканианска школа (NLS)

Разговор около

 „Скелетът на лечението“

Събота, 22 юни 2024 г. от 10:00 до 17:00 часа

гр. София, бул. "Мария Луиза" 58, зала "Европа" Project Lab - http://projectlab.bg/, само с присъствено участие

 

с участието на:

Вероник Воруз

 Психоаналитик, член на Школата на фройдистката кауза (ECF),  член на Новата лаканианска школа (NLS) и на Световната асоциация по психоанализа (AMP)

Аргумент:

Тази поредица от лекции на Жак-Ален Милер предлага изчистена ориентация за провеждане на аналитично лечение: появяват се прагматика, логика и етика, без отстъпки пред психологията или добрите намерения. Ще проследим диалектическия път, който ни води от операциите-редукции на означаващото разширяване към партньора-симптом през трънливия въпрос как да се справим с количествения фактор, тъй като той е свързан с аналитичния акт.

Вероник Воруз

Прочети още: XXXVII Семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата...

XXXVI Семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата лаканианска школа (NLS) - Монтаж и демонтаж на погледа

XXXVI Семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата лаканианска школа (NLS)

Монтаж и демонтаж на погледа

с участието на д-р Патрик Монрибо,

психоаналитик,  психиатър, член на Новата лаканианска школа и на Световната асоциация по психоанализа и на Школата на Фройдистката кауза

13 април 2024 г. от 9.30 до 18.00 часа

София, ул. Раковска 108, зала 3 на Федерация на научно-техническите съюзи в България (ФНТС), само с присъствено участие

Аргумент:

Монтаж и демонтаж на погледа

Лакан добавя погледа към списъка на Фройд с обектите на нагона. Концептуалната трудност се крие във факта, че за Фройд всеки нагонен обект е изгубен обект. Как погледът може да бъде изгубен обект? С други думи, как той е обект, различен от зрението?
Последиците от подобно разделение могат да се видят в клиниката и аналитично лечение. Можем да видим, че погледът може да бъде причина за несъзнавано желание при някои невротици и че той винаги участва в търсенето на върховно наслаждение, поне в случаите, когато не се налага като лошо наслаждение у преследвания субект. Нагонната концепция за погледа не е съвместима с класическия
феноменологичен подход, какъвто използват в изследванията си Сартр или Мерло-Понти. Тази критика обогатява изследванията на Лакан,  който е далеч от всякаква философска загриженост и искаше да изясни мястото на погледа в аналитичната практика.

По тази причина ще следваме пътя му стъпка по стъпка, с червена нишка под формата на въпроси: как погледът се задейства и как се третира той в едно аналитично лечение? Ще илюстрираме това придвижване с няколко клинични винетки, взети от анализа на един обсесивен субект.

Прочети още: XXXVI Семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата...

template-joomspirit