КАРТЕЛИТЕ В ПСИХОАНАЛИТИЧНИТЕ ТЕКСТОВЕ

ЖАК ЛАКАН

„Тези, които ще са част от тази Школа, ще имат за задължение да изпълнят една задача, подложена на вътрешен и външен контрол. В замяна на това, те могат да са сигурни, че всички техни бъдещи постижения ще получат на всяка цена заслужения отзвук и полагащото им се място. За изпълнението на задачата, ние ще се придържаме към принципа на едно постоянно и продължително обмисляне и работа в малка група.

Всяка една от тези групи (ние имаме наименование за тях) ще е съставена от най-малко трима души, до петима най-много, а в най-добрия случай четирима. ПЛЮС ЕДИН, който да отговаря за подбора, дискусията и крайния резултат отнасящи се до работата на всеки един. След известно време на функциониране, на членовете ще бъде предложено да се преразпределят в други групи.

Ръководните задължения няма да бъдат обособени под формата на шефство, чиито заслуги да се отчитат с цел издигане в йерархията. И никой не би трябвало да се чувства понижен в длъжност, като се включва в ранга на една базисна работа. Поради причината, че, в Школата, всяко лично начинание ще постави своя автор в условия на критика и контрол, на които ще бъде подложена всяка работа, която да бъде продължавана и за напред.

„За школуването“ 11 mars 1980 (откъс)

„ (...)Слагам начало на Фройдистката кауза – и се връщам към... основния орган, който датира още от основаването на Школата, а именно картела, който мога по-прецизно да формализирам благодарение на натрупания опит.

Първо – четирима души по избор се събират за продължаването на една работа, коята трябва да даде резултат. Уточнявам : личен резултат за всеки от тях, а не колективен.

Второ: Връзката между четиримата се прави посредством един Плюс-Един, който бидейки случаен, трябва да стане някой. На него се пада задачата да следи за вътрешните ефекти на начинанието и да провокира обмислянето им.

Трето: За да се избегне ефекта на слепване трябва да се прави размяна на местата (във формираните групи) всяка година, най-много на всеки две години.

Четвърто: Не трябва да се очаква никакъв прогрес, с изключение на едно периодично и открито излагане на резултатите под формата на кризи в работата.

ЖАК-АЛЕН МИЛЕР

Жак-Ален Милер взима думата за да се изкаже против банализацията и обезлюдяването на картелите и за да защити централното им място на способ на работа в Школата на Фройдистката кауза.

Избрах това заглавие в желанието си да изразя и да изясня една мисъл, която ме мъчи от дълго време. Нещо не ми дава мира относно кратела в световен мащаб. Това е отправната ми точката. И тя ме отведе на съвсем различно място от това, на което мислех, че отивам.

Липса на ентусиазъм

През 1979, с помощта на Ерик Лоран, създадох Каталогът на Картелите. Днес има пет Школи на Фройдистко поле, има и пет Каталога, със същата корица и със същите рубрики. Това е много добре. Но няма ли там и много формализъм1? Усещам, мисля, че усещам в света – може и да се бъркам, ако е така със сигурност ще ме опровергаят, ако не тук, то другаде – известна липса на ентусиазъм по отношение на картела. Всъщност никога не чувам колеги да говорят за техните картели. Не виждам препратки към работата в картели. Не долавям емоция, когато колеги говорят за картела.

Факт е, че традицията в ученето са лекциите в университета, а не картела. В Аржентина, където свободното слово и критиката бяха дълго време забранявани в Университета, който от своя страна дълго запази своите архаични методи на работа, всички се стичаха да слушат преподаватели, които разпростираха преподаването си извън университетските рамки – преподаватели, които не бяха такива по диплома, а по харизма. Именно това беше пренесено и в Испания, и в Бразилия.

За плюс-единия в картела, който е функционален лидер в една възможно най-малка група, не е в сила изискването за харизма. Плюс-единият е лидер, но той е един скромен лидер, беден лидер. Агалмата, която го поддържа не е плътна. Не му се отдава голямо внимание. На него му се полага, ако може така да се каже, харизма от 4 та степен, въпреки че в латинските страни, изглежда, че се търси по-висока степен на харизма, огромно количество на вложено внимание и енергия в един плюс-един, който да бъде също така и оратор.

Изискването да се мине през устния изказ за да се стигне до писамения е структурно, но стига само писането да е по-слабо присъстващо в обучението, и това посредничество на устния изказ става самоцел и се превръща във въображаем наставник. Накратко, често имам чувството, когато на друго място се говори за картелите, че се появява някакво подобие, че има някаква принуда, че е малко престорено. Казвайки това, няма да бъда погледнат с добро око. Няма да бъда погледнат с добро око другаде. А с това, което ще кажа сега, няма да бъда погледнат с добро око и тук. Провокирам. И всичко това, за да получа отговори. За да се опитам, пипнешком, да разсъждавам върху затруднението, в което се намира картелът в света, ми се наложи да се върна към произхода на картела – да се върна също върху това, което ние тук сме направили с картела досега.

Към произхода на картела

За разлика от Паса2, картелът е съвременник на създаването на Школата. По време на разпадането на Парижката Фройдистка Школа, имахме работни дни върху темата „Школата и опитът от Паса“, а в Школата на Фройдистката Кауза, работехме по темата „Концептът на Школата и опитът от Паса“. Никога не сме имали работни дни за „Школата и опитът от картела“. Въпреки това, ние можем да предположим, че тъй като картелът и Школата са:

1. Придържане към външната форма на нещо за сметка на неговото съдържание;

2. La Passe – Пас, или преведено буквално от френски език, Преминаването е процедура, измислена от Жак Лакан, която обуславя края на личната психоанализа; създадени едновременно, то той съответства на концепта на Школата и да се запитаме по какво можем да съдим за това. Две уводни бележки: Първата се отнася до малката група и актуалния за 1964 година контекст, когато Лакан създава първата си Школа. По онова време, идеята за работа в малки групи, за обучение в малка група, е въведена в Сорбоната от студентите по Литература и по точно от техния синдикат – синдикат от подстрекатели, а не от ръководители – ГФСЛ (Главна Федерация на Студентите по Литература), който се е застъпил за нуждата от това, което те наричали ГУР (Групи за Университетска Работа), подканящи студентите да работят заедно, на равни начала, без „даскалите“ или с възможно най-малко „даскали“, като начин да се противопоставят на модела на университетките лекции, практика смятана за назадничава. Това предложение е било като предвестник на събитията от Май 1968. Идеята за обучение в малки групи, вместо във всеобщите лекции или в допълнение към тях, е било вече част от анти-авторитарното движение. Щом е про-картелно, значи е анти-авторитарно. Бяхме свидетели на това през 1979-80, по време на разпадането на Парижката Фройдистка Школа, което започна с обновяване на интереса към картелите. Втората ми бележка е, че картелът олицетворява една теза от теорията на групите – на една група й трябва лидер, всяка група си има лидер. Тази теза може да се впише във формулите на мъжката сексуация, така както Паса отговаря на формулите на женската сексуация. Що се отнася до картела, идеята на Лакан е, че е безсмислено да се отрича лидерския фактор, но в същото време той може да се отслаби, вместо да се увеличава, да се сведе до минимум, да се превърне във функция, обърната, коята в плюс да е.

Задачата на Школата 

Тогава се върнах към изречението на Лакан, което въвежда картела в така наречения Учредителен Акт - „За изпълнението на задачата, ние ще се придържаме към принципа на едно постоянно и продължително обмисляне и работа в малка група“. Коментар: Картелът, който е всъщност тази малка група, е начин за изпълнение на една задача. Той не е цел сам по себе си. Да, но това не е точно и начин. Лакан твърди по-скоро, че това е начинът и не за да се изпълни една задача, а за да се изпълни задачата. Начинът за да се изпълни задачата – с пълен член. Ако се спрем на това изречение, то казва, че задачата на Школата се осъществява чрез картела. Бихме могли да изпълним една такава задача на семинари, на лекции, на конференции, на работни дни. Но именно, Лакан не казва : „За изпълнението на задачата, ние ще се придържаме към принципът на едно постоянно и продължително обмисляне и работа на семинари, на лекции, на конференции, на работни дни“. Той казва: „Ние ще се придържаме към принципът на едно постоянно и продължително обмисляне и работа в малка група“.

Задачата. Коя задача? В Учредителния Акт на Лакан, думата задача е повторена многократно. Срещаме я във втория параграф, в третия параграф. В четвъртия параграф, авторът говори за работа, в петия за изпълнението на задачата и т.н. Той завърша с думите решително трудещите се. Учредителният Акт е под егидата на труда. Но какво Лакан нарича задачата на Школата? Това е една задача - „която, в отвореното от Фройд поле, възражда режещото острие на ралото на своята истина – което да върне пръвоначално основания от него праксис (...) съответстващ на мисията, която му е предопределена в нашия свят – и което чрез една старателна критика да изобличава съществуващите отклонения и компрометиращи действия...“ Казано по друг начин, етичната, епистемологична, алетична, праксеологична необходимост, на коята Лакан дава звучност, би трябвало да се постигне с работа, каквато именно е задачата на Школата, и тази задача се осъществява чрез картела – не чрез семинара, конференцията или лекцията.

Лакан добавя в Акта: „Това по никакъв начин не предполага една йерархия, обърната с главата надолу“. Дали тук не става въпрос за отричане? Така най-малко дидактикът е преобърнат с главата надолу. Ако това не е обърната на обратно йерархия, а всъшност организация на въртящ се принцип, то тя е белязана по неуспорен начин от принципа за равенство. В системата на картелите, единият е равнопоставен на другия. Функцията да нивелира, да изравнява, също е част от идеологията на картела. И всъщност, във всичките си инициативи, Лакан е бил придружаван от един Бунт на представителите на висшата класа, който е започнал още с основаването, продължавал е по време на „Предложението“ на метода на паса, и е завършил с разтрогването на първата Школа.

Планът на Лакан

Ако приемем, че, според замисъла на Лакан, задачата на Школата се е осъществявала чрез картела – а не чрез семинара, конференцията и т.н. - тогава разбираме и функцията на отделните Секции на Школата. Лакан бе предвидил три секции, които отговаряха на същия брой групи от картели. Този план на Школата, Планът Лакан, никога не се е реализирал. Според този план, задачата на Школата се изпълнява в картели. Ако има лекции, семинари, конференции, това се случва извън Школата. Между другото, Семинарът на Лакан беше извън Школата. Учредителният Акт гласи, че това, което е характерно за Школата, в нейното отношение към истината, това е работата в картели.

Въпросът би бил актуален. Стига само да решим. Това би означавало да се запитаме защо Планът на Лакан никога не е бил осъществен. Защото е бил неосъществим? Защото не можем да възпрепядстваме нито това харизматичните черти да вземат превес, нито нуждата от харизма? Дали трябва да осъществим този план? Или това би бил един картелен фундаментализъм? Трябва ли да променим нещо в дефиницията или в практиката на картела за да осъществим Плана Лакан? - както в крайна сметка е било нужно да се допълни „Предложението“ за паса за да бъде той обновен. Казват ми, че има известна нестабилност що се отнася до картелите. Ако е така, изправени сме пред избор – да продължим в същата посока или да премислим всичко наново.

(Резюме)

Въпросът, който се поставя от Плана на Лакан от 1964, е следният: Искаме ли или не искаме Школата да е отделена? Първоначалната идея е за една отделена Школа, която, именно поради този факт, може да отговори на въпроса, който й задава – или би трябвало да й задава – обществото, дори Държавата: а именно въпроса за квалификацията на психоаналитика. По какъв начин искаме да сме отделно? Или искаме да не сме отделно? По какъв начин Школата ще получи максимална сила? Важно ли е това, което функционира успешно на други места? Или, обратното, довеждайки до край нашата специфичност, такава, каквато Лакан я описва тук? Поемайки отговорността за нея и работейки по нея? Школата ще се превърне ли в Школата на Асоциациите на Фройдистката Кауза? Всички Асоциации на Фройдистката Кауза заедно? Или ще остане техния плюс-един? Това предполага да съградим отново нейната различност. Пасът представя вече Школата като отделена. Картелът може ли да направи същото? Или той вече дефинитивно е банализиран?

Бележка: Продължих тези размишления в Школа наобратно (l’Ecole à l’envers), публикувана в Брой 1ви от Обратната страна на Париж (L’Envers de Paris), издаден от Школата на Фройдистката Кауза през ноември тази година.

Ж.-А. М.

Изявление на Работния ден за картелите на 8ми октомври 1994 в Школата на Фройдистката Кауза, по запис на Катрин Бонанг (публикувано първоначално в Месечно писмо (La Lettre mensuelle) № 134)

Школа наобратно (l’Ecole à l’envers)

Да разбереш новото, като опресниш миналото.

Конфуции, Беседи, II, 11

Едно внимателно прочитане на Учредителния Акт не би трябвало да остави никакво съмнение: В замисъла на Лакан, задачата на Школата, „да възстанови истината..., да върне праксиса...в името на дълга..., да изобличи отклоненията и компрометиращите действия...“, се осъществява чрез картела. Чрез картела, тоест: не чрез семинарите, нито чрез лекциите, или конференциите, или колоквиумите. Нищо подобно, само кателът. Трябва ли да се върнем към плана Лакан от 1964? Поставих този въпрос вчера на Работния ден на картелите. По покана на Обратната страна (L’Envers), продължавам по посока на размишленията си. Школата на Фройдистката Кауза (ШФК) е наясно, че е нова Школа. Сега е началото на една втора епоха за нея. Тя има нов статус и правила. Това е ШФК 2.

Стигнали сме дотук. Това не ни освобождава от задължението да опитаме да предвидим бъдещото развитие на процеса. Нужно е малко усилие на въображението и на дедуктивната ни способност за да останем aHead of tHe curve. Асоциациите на Фройдистката Кауза (ФК) са истински шанс за Школата. Но те са също така и опасност. Всъщност Асоциациите на ФК разпростират мрежата си из цяла Франция, без да броим и френскоговорящата част от Белгия; Обратната страна (L’Envers) ще се развие много бързо в Париж; името на Школата, нейните публикации, нейната дейност ще достигнат утре и до селата; ние сме на прага на една експанзия, невиждана досега по размери, която ще остави своя отпечатък в историята на психоанализата във Франция. Много добре. Асоциациите на ФК се вмъкват във всички гънки на социалната тъкан, вплитат се в нея, много по-гъвкави в това, отколкото може да бъде Школата. Това е, което искахме. Искаме ли сега Школата да е името обощаващо всички Асоциации на ФК? Да се превърне ли тя в Школата на Асоциациите на ФК? А Асоциациите на ФК взимат преднина пред Школата. На нея вече й се е наложи да отложи щурмът, в напълно приятелски смисъл, на Ил-дъо-Франсе3.

Ако Школата не иска да представлява всички Асоциации на ФК, а да остане тяхната Плюс-Една, ще й трябва да се „ограничи и концентрира върху нейните собствени задачи“ 4, тоест да си изгради наново различност. Различността й би била в това тя да е една организация, която по логичен начин да следва аналитичния дискурс. Тя е такава, когато принципът за присъединяване към нейните редици, не зависи от направени услуги или жестове в нейно име, а се извършва чрез Паса, който е нейн собствен метод за селекция и който си остава неоспорим. Тя не е такава, когато обученията, които предлага, по нищо не се различават от това, което се предлага навсякъде другаде, в Асоциациите на ФК, в Клиничните Секции, в университета, в Интернационалната Психоаналитична Асоциация. Да приложим планът Лакан от 1964 би означавало да поставим извън рамките на Школата, или покрай Школата, всички семинари, конференции, лекции, да направим централно място на „задачата на Школата“, изпълнена по „принципа на едно постоянно и продължително обмисляне и работа в малка група“. По този начин, Школата на Паса, ще е също така и Школа на картела.

Само че този картел няма да бъде същия като практикувания от нас в момента – който беше определен от Лакан, време е да го отбележим, за благото на Фройдистката Кауза, а не за неговата Школа, която тогава още не съществуваше. Трябва ли да се разграничат картелите на Асоциациите на ФК и тези на Школата? Въпросът е бил зададен. При все това, моделът за картел от 1964 даваше на Плюс-Единия функция, която се изгуби, под същото действие, което измести назад и картела.

Картелът в днешно време е действително един орган, който изгражда нашето обучение. Когато то приключи, или като повярваме, че е така, имаме тенденция да напускаме картела. Обаче, картелът за обучение не отговаря на първоначалното намерение на Лакан. Картелът първоначално е бил критечен и контролен орган на резултата от работата. Откъдето е произтичала и ролята на Плюс-Единия, „отговорен за подбора, дискусията и крайния резултат отнасящи се до работата на всеки един“. В съвременния картел, дори вече не разбираме какво би трябвало да значи това. Някои ще кажат, че това, което е имало смисъл за Школа от няколкостотин члена, каквато е била Парижка Фройдистка Школа през 1964, не важи за многобрайната Школа на ФК с нейния кортеж от Асоциации на ФК. Аз отричам това. Кои са днес селекторите? Кои са тези, които решават каква ще е съдбата на работните трудове. Това са комитети – организационни комитети, редактивни комитети, ръководни комитети, както е Дирекцията – разпореждайки се с безбройни дела, на чиято воля доверяваме своята работа, и които отговарят с едно да или не. При едно такова обширно множество, където това „нечия работа да бъде припозната“ - не говоря за това тя да бъде публикувана – ще става все по-трудно, няма ли да сте щастливи да сте част от една малка група, съставена от колеги на разположение, която да се запознае с плодовете на вашите размишления и изработка, за да ги обсъдите и преработите заедно? Точно това представляваше картелът '64. Да прочетем отново Учредителния Акт. Не ставаше въпрос за постоянно и продължително обмисляне и работа на една малка група, а във една малка група. Не ставаше въпрос за отхвърляне на „личните начинания“, а за това те всички да бъдат подложени в Школата на „условия на критика и контрол“. Тези, които могат да отговорят на това изискване са именно картелите, а не комитетите, затрупани от куп практични задължения. Мога да разкажа много анекдоти, които да подкрепят казаното. Примерно един колега, който, макар че е публикуван на добро място в престижното издание на Школата, е отчаян, че неговия труд не получава никакъв отзвук. Друг пък публикува без да каже, без да го знае може би, думите на колега и никой не чете достатъчно внимателно за да забележи. Да не споменаваме чувството, което събужда критиката, когато тя се прави публично, което е рядкост, или чувството при липсата на всякаква критика (това се нарича отегчение, отегчението цена на единството (unité), единно отегчение5). Да представиш трудовете си в малка група, да бъдеш изслушан, критикуван, посъветван от съмишленици, да нямаш единствено за цел да молиш за публикуването на работата си, програмирането на експозето си, а да имаш своя картел, своя плюс-един, за застъпник – не е ли това по-добре от ситуацията, която преобладава в Школата? Ако искаме това да стане, не трябва нищо повече от едно преработване на картела. Това поставя под въпрос една твърдо установила се рутина.