XXIV семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа и Новата лаканианска школа (NLS) - URGENCE¡ URGENT! СПЕШНОСТ!

Детайли

Посещения: 8810

XXIV-ти семинар на БОЛП и НЛШ (NLS)

URGENCE¡ URGENT! СПЕШНОСТ!

Петък, 1 февруари 2018 г., Френски институт България - София, пл. Славейков №3

С участието на: Власис Сколидис

Власис Сколидис - Психиатър и психоаналитик, член на Новата Лаканианска Школа, на Гръцкото Общество за Лаканианска Психоанализа  и на Световната Асоциация по Психоанализа. Преподавател в Център за психоаналитични изследвания в Атина

Р.С.В.[1] на спешността

 „Спешността“ не е понятие в психоанализата. Става въпрос да изследваме неговата терминологична употреба в най-последното учение на Лакан така, както то е изведено на преден план от Жак Ален Милер[2]. Предлагам да покажем това чрез класическото разграничаване между Реално, Символно и Въображаемо. 

Нека формулираме първоначално, че в полето на психоанализата всяка терапевтична спешност, насочена към Другия, е една въображаема спешност. Обратно на медицинската позиция, психоаналитичният подход се състои в това субектът да приеме причинността на своя симптом. Става дума оплакването да премине през диалектиката на означаващото, и дори терапевтичната спешност да се трансформира в субективна спешност. Това е работата на преноса, т.е на предполагаемо знаещия субект. Наличието на предполагаемо знаещия субект приема формата на спешност, която да постави значението в полза на дешифрирането.  Лечението по този начин би придобило формата на символна спешност.

Ала психоаналитичното действие, отвъд смисъла и значението, визира jouis-sens[3], съдържащо се в симптома. Следователно субективната спешност има шанс да стане реална, да се докосне до реалното на нагона на говорещото-същество тогава, когато сме отвъд тълкуването.  На това ниво става въпрос за оголване на едно „то е спешно“, специфично и случайно, което би било от порядъка на белега, оставен от означаващото за всеки един при винаги травматичната негова инкорпорация.

Власис Сколидис

Дисциплина четене

Фрагмент 1

„....До степен, че теорията „ несъзнаваното е история“, така както Лакан я артикулира в своя Римския доклад[4], прави реалното почти да изчезне.Той развива тази нагледна лекция, за да формулира, че историята е вече неизменно тук, че едно събитие не е нахлуването на реално, а че то от момента на своята поява е исторически факт. Това, което в този контекст наричаме история, е за субекта процес на хисторизация, и без реални факти да са основание за това.

Ето защо в онзи момент Лакан разграничава първичните и вторичните функции на хисторизацията. Определянето на първична хисторизация иска да каже, че за субекта не съществува друго реално, освен това, което от самото начало е преведено в истина. Тези функции са вторични когато хисторизацията е преработена чрез един или друг повратен момент от историята. Чета този краен възглед там, където Лакан твърди, че фактите не противоречат на историята, че те не са случайни или неестествени (factice). Той използва думата „factice” в екзистенциален смисъл, този на неестественост, т.е. признак на чист факт. Крайното значение на фактите не може да бъде сведено до „суровия вид на травмата”[5]. Казано по друг начин, в първоначалния етап на развитието на учението на Лакан, понятието травма изчезва, тъй като хисторизацията е първична. Травмата е вече „исторически белег”[6]

Изречението е взето от текста на Жак-Ален Милер „L’esp d’une hallucination/ ”The Space of a Hallucination” в брой 6The Lacanian Review (Hurly-Burly), стр. 88

Фрагмент 2

„... Очевидно мислим, че свободната асоциация се състои в говорене без фокусиране на вниманието. Но практически свободната асоциация е в зависимостта от едно първоначално означаващо, върху което вниманието е насочено. И ако вниманието не е достатъчно насочено, тогава на това място идва тълкуването. Свободната асоциация започва със сън, с едно пропуснато действие, с лапсус, с дума, или с една мисъл, която привлича вниманието ви. За да получи стойността на истина, свободната асоциация се показва като по чудо – ако сме достатъчно находчиви, ако също така аналитика подпомогне малко, става напълно възможно да се организира в дискурс. С други думи, чрез метода на свободната асоциация, тези моменти на поява на истина се трансформират в артикулиран дискурс. Това е удивително нещо, с което Фройд ни поразява: тръгвайки от една дума, която e остатък от корабокрушението на съня, разгръща цяла фабула. Лакан е бил пряк последовател на фройдовото откритие, когато в началото на своето учение казва: този дискурс, това е самото несъзнавано. Това е, което той нарича дискурса на Другия, т.е. формулира несъзнаваното като дискурс. И дори когато отстъпва от своето твърдение, Лакан продължава да определя несъзнаваното като знание, като изговаряне.

Последната поява на учението на Лакан прави така, че да се отрече това, или поне да го разклати. В какво разпознаваме образуванията на несъзнаваното? Именно във факта, че те отместват нашето внимание, прекъсват през изненада - причина, поради която, говорим за внезапно появяване. И когато се появяват, те нямат смисъл: казваме, че са абсурдни, нелепи или неправдоподобни. Ако останем верни на тези мимолетни мигове, аналитичната работа има играеща роля срещу несъзнаваното, като помага за възстановяване на смисъла на това, което на пръв поглед няма такъв. Ето защо Лакан пише нещо в неговия „Предговор към английското издание на Семинар XI”, което вмъква като изречение, но с което свидетелства, а именно, че несъзнаваното е реално, ако някой го освободи от това, около което вниманието се усуква. Става въпрос за несъзнаваното, уловено в корените на образуванията на несъзнаваното...”

Изречението е взето от текста на Жак-Ален Милер „La pass du par l’être”/ “The Speaking Being and The Pass” в брой 6The Lacanian Review (Hurly-Burly), стр. 138

Такса участие:  40 лв., студенти 20 лв.

Таксата се заплаща на място преди започването на семинара или по банков път след заявка на електронния адрес на БОЛП

Банкова сметка:

Първа инвестиционна банка IBAN BG 51FINV91501015880014

BIC FINVBGSF / основание за плащане – такса семинар