Фройдистко поле, нулева година от Жак-Ален Милер

Фройдистко поле, нулева година от Жак-Ален Милер

Париж, 11 юни 2017

Ще дойде ли краят на психоанализата, предала се пред лицето на увеличаващите се задънени улици на нашата цивилизация, както един ден възкликна Лакан с разочарование или гняв, когато първенците от неговата школа, Фройдистката Школа на Париж, отказаха да одобрят неговото „Предложение от 9 октомври 1967 за психоаналитика на Школата“/“Proposition du 9 octobre 1967 sur le psychanalyste de l’Ecole“? Това съвсем не е предрешено.

Школите на Фройдисткото поле отдавна са това, което Лакан искаше да са – убежище срещу разочарованията на цивилизацията. Откакто изпълнителните органи на Школата на фройдистката кауза (ECF), водена от своя президент Кристиан Алберти и тези на Uforca (L’Union pour la Formation en Clinique Analytique/организация, обединяваща клиничните секции) по моя молба приеха с ентусиазъм предложението ми да заемат една публична позиция 1. срещу Марин Льо Пен и 2. за демокрация и върховенство на закона, а една голяма част от членовете се впуснаха в една национална кампания на републиканските и анти-Льо Пен форуми, стана по-ясно как ECF, заедно със спътниците си Uforca, ACF (Асоциация на фройдистката кауза/Белгия) и CPCT (Centre Psychanalytique de Consultations et de Traitement/психоаналитичен център за консултации и терапия), могат да станат това, което в момента на създаване на своята Школа Лакан нарече с енергия, която според мен най-добре свидетелства за бойния дух на френската нация, „една оперативна база“/“une base d’opération“ с намерението както да отвоюва Фройдистко поле обратно от IPA, така и да преодолее тези задънени улици на цивилизацията, които представляват заплаха за самото съществуване на психоанализата.

Вниманието, обърнато на политическата борба във Франция от 1 март тази година, не ми попречи да съм наясно с факта, че днес, благодарение на продължаващите усилия на няколко поколения аналитици, няма една Школа, а седем: ECF, EOL (Школа на лаканианската ориентация/Аржентина), EBP (Бразилска школа за психоанализа), ELP (Школа за лаканианска психоанализа/Испания), SLP (Школа за лаканианска психоанализа/Италия), NLS (Нова лаканианска школа) и най-скоро създадената NEL (Нова лаканианска школа на останалите страни от Латинска Америка и САЩ).

След като Макрон беше избран на 7 май и доколкото един локален бунт беше предприет в EOL, един бунт, който всъщност изигра същата роля като този на първенците от 1967, а именно да попречи на движението напред – аз помислих, че уроците на френския опит биха могли да бъдат пренесени на едно глобално ниво. Особено след като на 14 май аз създадох “la movida Zadig” (движението Задиг, световна политическа лаканианска мрежа; думата едновременно е името на един от романите на Волтер и акроним на ZERO ABJECTION DEMOCRATIC INTERNATIONAL GROUP – в смислов превод „Нулево „поставяне извън закона” – международна демократична група“.

Тази неделя, 11 юни, един ден след разговора, организиран в EOL от нейния изпълнителен комитет под просветеното ръководство на нейния президент Густаво Щиглиц, мога да обявя, че цялото Фройдистко поле сега се събира в Задиг.

Глобалната лаканианска политическа мрежа не бива да бъде обърквана със Световната асоциация по психоанализа (АМР) или нейните Школи, а по-скоро едно нейно продължение/разширение на нивото на общественото мнение. Като такава тя ще се възползва преди всичко от подкрепата на нашите институции и ще бъде част от Фройдистко поле в широкия смисъл на понятието. Що се отнася до начина, по който ще действа Задиг и каузите, които ще защитава на национално и транснационално ниво, всичко следва да бъде изобретено. Нашата инициатива по отношение на кризата във Венецуела и петицията „Пазолини“ са само началото. В рамката, поставена от първите ми решения, полето е отворено за инициативи!

Следователно: „Фройдистко поле, нулева година“. Всичко започва отново, без да бъде разрушено, за да бъде пренесено на едно по-високо ниво. Чрез един ефект „пост-фактум“ сега разбирам защо спрях да изнасям своя Курс през 2011.

Това беше последица на един спад в моя пренос към Фройдистко поле като резултат на усещането за провал, което ме беше обзело, когато ми стана ясно, че всички членове на ECF са се присъединили към проекта Freda, който предлагаше замяна на модела на Школата, предложен от Лакан, с този на една асоциация на психотерапевти, ангажирани с преследване на субсидии и подчинени на импулсите на една асоциация, асоциацията Aurore, известна със замесването на парите си с инструкциите на Министерството на здравето. Този план за ликвидация щеше да бъде осъществен, когато аз сам застанах на пътя му.

Още повече, през 2011 Фройдистко поле изглежда беше достигнало своето nec plus ultra (предел, оттук повече не е възможно). Аз видях себе си като затворник на света, който бях създал, това Фройдистко поле, ръководено от алгоритмите, които бях дал и действащо без мен, каквото беше моето желание. Не ми оставаше нищо друго освен да въртя мелницата на своя Курс до смъртта си. Проклятието на „practico-inert” (Сартр – инерция на практиката) беше надвиснало над мен. Прекратяването на вечния ми Курс днес ми изглежда като един отчаян опит да избегна вкаменяването и да възстановя връзката си с реалното на живота.

Страницата е обърната. ЖАМ 2 ще поднови курса на ЖАМ 1 в нова форма. Идеята ми сега е да свържа своята работа с тази на различните колективи на Фройдистко поле, които имат добрата воля за това.

Вече е ясно, че това е, което ще се случи в Италия  под формата на този „Семинар за лаканианската политика“, който ще председателствам заедно с Роза-Елена Манцети в Торино на 8 юли, след това в Рим, Болоня и Милано с Ди Чача, двойката Франческони и Мацоти и Фоки. В Париж ще бъде „Семинар за точката на захващане/point de capiton“, който реших да започне на 24 юни и който ще бъде заснет, за да бъде гледан онлайн. В Буенос Айрес ще бъде „Семинар Клипол (клиника и политика)“, който предложих за одобрение на аржентинските колеги и който ще бъде проведен през декември по време на пътуване, което ще предприема до Буенос Айрес, за да приема титлата почетен доктор по инициатива на Освалдо Делгадо, на когото благодаря. Навсякъде във Фройдистко поле всичко е отворено.

Бях там с моята приятелка Mireille Cardot, чието име накара Лакан да повдигне веждата си, когато му я представих – когато Лакан прочете своята „Помощна бележка“ “/“Note adjointe” към „Актът на създаване/учредяване”/”L’Acte de foundation” пред около стотина души, събрали се в салона на Силвия на ул. „Лил“ 3. След като беше говорил за „приемната комисия, наречена Cardo/comité d’accueil dit Cardo“, той каза това, което според мен е все още един голям залог: „Успехът на Школата може да се измери чрез появата на дейности, които са добре дошли на мястото си.“

Ето за какво става въпрос в този Семинар с няколко предназначения: да се впише завинаги учението на Лакан в общия/универсалния дискурс.

 

Превод: Биляна Мечкунова

Редакция: Евгений Генчев

template-joomspirit